Възможно ли е да създадем по-приобщаваща и устойчива икономика

Възможно ли е да създадем по-приобщаваща и устойчива икономика

Кризата Covid-19 изостря всички съществуващи социално-икономически проблеми на страните и регионите. Добрата новина е, че можем да използваме настоящото извънредно положение, за да започнем да изграждаме по-приобщаваща и устойчива икономика.

Въпросът е не да забавяме или блокираме правителствената подкрепа, а да я структурираме правилно. Трябва да избягваме грешките от ерата след световната икономическа криза от 2008 г., когато спасителните мерки позволиха на корпорациите да извлекат още по-големи печалби, след като кризата приключи, но не успяха да поставят основата за стабилно и приобщаващо възстановяване.

Фирмите, получаващи спасителни мерки, трябва да бъдат помолени да задържат работниците си и да гарантират, че след като кризата приключи, те ще инвестират в обучение на работниците и подобрени условия на труд. Още по-добре,  както в Дания, правителството трябва да подкрепя бизнеса да продължава да изплаща заплати, дори когато работниците не работят. Едновременно трябва да помага на домакинствата да запазят доходите си, предотвратявайки разпространението на вируса. Същевременно следва да улеснява бизнеса да възобнови производството си, след като кризата приключи.

Освен това спасителните мерки трябва да бъдат проектирани така, че да насочват по-големите компании да възнаграждават „създаването на стойност“ вместо „извличането на стойност“, предотвратявайки обратно изкупуване на акции и насърчаване на инвестиции в устойчив растеж.

Що се отнася до домакинствата, правителствата трябва да търсят отвъд заемите възможността за облекчаване на  дълга, особено предвид сегашните високи нива на частния дълг. Като минимум плащанията на кредиторите трябва да бъдат замразени, докато не бъде разрешена непосредствената икономическа криза и да се използват директни парични инжекции за тези домакинства, които имат най-голяма нужда. Могат да се предлагат правителствени гаранции за изплащане на 80 на 100 от разплащателните сметки на затруднените компании, както направи Великобритания и много държави от Европейския съюз и Азия.

Този път спасителните мерки абсолютно трябва да са свързани с прикрепени условия. Сега, когато държавата се върна към водещата си роля, тя трябва да бъде храбра, а не наивна. Това означава да се предоставят незабавни решения, но да се проектира по такъв начин, че да служи на обществения интерес в дългосрочен план и да не се допускат паразитни договорености на хората, които държат едрия капитал. Например, могат да бъдат поставени условия за държавна подкрепа за бизнеса. Време е и за преосмисляне на публично-частните партньорства. Твърде често тези договорености са по-малко симбиотични от паразитните.

Усилието за разработване на ваксина, срещу Covid-19 може да се превърне в поредната едностранна връзка, при която корпорациите извличат огромни печалби, като продават на обществеността продукт, който е роден от изследвания, финансирани от  данъкоплатците. Така например, въпреки значителните публични инвестиции на данъкоплатците в разработването на ваксини, американският секретар по въпросите на здравеопазването и човешките услуги Алекс Азар наскоро  призна,  че новоразработените лечения или ваксини Covid-19 може да не са достъпни за всички американци.

Всички ние отчаяно се нуждаем от  предприемачески държави, които ще инвестират повече в иновации – от изкуствен интелект, през обществено здраве, до възобновяеми енергийни източници. Тази криза ни напомня, че ние също се нуждаем от държави, които знаят как да преговарят, така че ползите от публичните инвестиции да се върнат сред обществеността.

Вирусът убиец разкри големи слабости в западните капиталистически икономики. Сега, когато правителствата са на война, имаме възможност да поправим системата. Ако не го направим, няма да имаме никакъв шанс срещу третата голяма криза – все по-необитаема планета – и всички по-малки кризи, които ще настъпят с нея през годините и десетилетия напред.

 

Източник: https://nameri-rabota.com/